*

Господ продължава да праща изпитания – значи още си говорим.

*

В близките дни предстои измислянето на приказката за теменуженото мишле и летящия тигър.

Докато някакъв паяк пълзи с пет крака по гърба ми, а в другите три носи смокини.

Акупресура

Къде са онези мъдри монаси, които знаят точките на пробуждането сутрин се чудим често сутрин напоследък.

*

Знанията им се пазят в тайна някъде далеч в усамотени манастири и явно все по-малко на брой остават, защото знанието за пробуждането изчезва, избледнява от света.

*

Рано сутрин старшият брат влиза в килиите на всеки монах и плясва с поглед точката на събрата си, за да го пробуди.

*

Осъзнавайки липсващата им мъдрост, майките и бащите пляскат силно и редовно децата си на произволни места – дано да улучат дори случайно точката, за да бъдат потомците им сред малцината еднооки в свят на спящи.

Bread and Fish

Polar Breakfast

Too much

Вече забравям не само рождените дни на приятелските деца, но и датите на смъртта.

*

Първо не ми се връща вкъщи; после не ми се прибира вкъщи.

*

“Меланхолия” на Ларс фон Трир. Неприятно, силно усещане за съпричастност с повечето главни действащи лица. Страх. Жалост. Паника. Ужас. Страх. Обреченост. Предаване. Отчаяние. Нужда от обич, от съпричастие. Страх.

Провал.

Провалът на човека…

Хората, които никога няма да те харесват достатъчно какъвто си, винаги имат забележки към нещо в теб. Те са насърчителни и ободряващи; подтикват те непрекъснато да се усъвършенстваш, да ставаш все по-добър и по-добър. Тяхната оценка се базира на липсата.

Вкусът им никога не може да бъде задоволен.