Тетрагония

І Примирение и приемане

Отводняването на някакво пространство – да започнем с произволно взето – винаги протича по идентичен модел. Необходимо е да се установи крайното количество на течността и краен, но достатъчен брой инструменти, поставени в подходящи ръце, за да могат да бъдат използвани в пълния им капацитет. Задачата, която може би изглежда елементарна, тогава се превръща в посвещаване на детайла и перфектното осъществяване, а нейните изпълнители – в задруга от смълчани адепти.

Задачата по отводняването не би била възможна без наличието на определен наклон на пространството, подлежащо на отводняване, и на определен брой личности, ангажирани с мисията да довършат това, което може би някой преди тях е започнал, а може би името им не би се запомнило дори от приемниците на делото.

Разбира се условията за терена и прилежащите изпълнители никога не биха могли да бъдат създадени без подходящо и прецизно предварително планиране. Изграждането на място, подходящо за отводняване, е бавен, разсъдъчен и нелинеен процес и често се връща към началото, вместо да стигне до завършването си.

ІІ Раздразнителност и раздвоение

Отводняването започва с един сън.

ІV Безразличие и безутешност

Идва време, когато и мъдрецът ще намери яслата си празна.

Четвъртият етап на отводняването се дефинира от неволево събраните купчини изсъхнали лозови листа по краищата на външните граници на осъзнаването. Спонтанните повеи на вятъра повдигат тези купчини на неравни интервали и на седящия зад стъклото човек му изглежда сякаш навън има чуждоземна фигура, която танцува или се спуска към него през нездравата граница на прозрачността.

Тази фигура няма цел; не се опитва да комуникира с него; не се стреми да бъде забелязана, нито да постигне нещо с движенията си. Тя просто съществува заради случайността и небрежното безразличие на безличния творец на този свят и нищо не може да оправдае или осъди присъствието й отвъд възможността просто да бъде създадена и поддържана.