Недоволство от “ми” в музикално-кулинарен аспект

                                           на Петър
Не обичам “ми”, ми каза,
той е толкова фалшив.
Упорит като зараза,
опърничав и свадлив.
Ту без повод ми се скрива,
ту нахално ми крещи,
ето – пак ми се присмива,
и припява: “ми, ми, ми…”
С “ла” далеч не се разбира,
са “фа” е все полу на нож,
“ре” във гръб го саботира,
“сол” е ту добър, ту лош.
Ако “сол” и “си” покани,
диалогът им върви,
но тогава “до” остава
да ги гледа отстрани.
С “до” и “сол” добре се справя,
“си” ги следва по разчет”.
Но като напук остава
недовършен този ред…
И да обобщя накрая –
просто не обичам “ми”.
Със или без сол го правя,
пак и пак не ми сладни.
Advertisements
Categories: State of the Art | Leave a comment

Post navigation

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: