Господин Зомбюл среща Гълъб

1.
Тази година господин Зомбюл цъфна насред най-големия сняг, покрил града от край докрай. Надуваше цветове и надигаше глава няколко седмици, докато една сутрин, изненадващо дори за него самия, няколко розови цвята с още зелено по краищата, се разпукаха и се провикнаха в студения въздух:
– Добър ден!
Никой не им отговори, кухнята беше празна, стопаните спяха, защото беше събота.
Господин Зомбюл не се смути от тишината, а се заоглежда насам-натам, защото едва сега вече имаше време да се поинтересува от света наоколо. Най-важната задача беше свършил и увенчан с красивите си розови цветове можеше гордо до обяви на целия свят присъствието си.
Това направи като изпусна най-сладкия си зюмбюлен аромат.
– Мирише ми на пролет – обяви делово някой без забавяне.
Гласът достигна до господин Зомбюл сякаш отдалеч и той се ориентира, че сигурно идва иззад стъклото на прозореца. Обърна вниманието си в тази посока и видя Гълъб да се взира изпитателно в него с червеното си око.
– Как успяваш да подушиш нещо през затворен прозорец? – извика силно господин Зомбюл, за да го чуе птицата.
– Не викай толкова силно! – смъмри го Гълъб. – Никой не бива да споделя глупостта си с такова неблагоразумие на всеослушание. Пък дори и един зюмбюл. Прозорецът не е напълно затворен, открехнат е отгоре. Ето виж! – и с тези думи Гълъб изпърха с крила и влетя през прозореца при господин Зомбюл.
– Нека се представя подобаващо – започна важно той, крачейки ситно, но отривисто около саксията на зюмбюла. – Родът ми се е пръснал в пространството под всички покриви – [“клъв-клъв”, почука с клюн по покривката, за да почисти по-скоро въображаема троха] – и е установил наблюдателни постове на всяко човешко домакинство. Ето как научих за теб, господин Зомбюл – [протягане на крак и щедро разтягане на опашката във всички посоки, какъв безподобен паун!]. – Назначението ми на този прозорец не ми носи никакви облаги, трябва да отбележа – местните стопани са сурови с нашата гилдия; отличават се с голямо скъперничество; бдителни са, чистофайници. Всичко това не ме поставя високо в техните очи – [попощи лигавника си, за да отбележи несправедливостта на човешкото пренебрежение към него като към мърлява птица]. Внезапно Гълъб замръзна.
Господин Зомбюл любезно изчака няколко мига, защото сметна това за ефектна пауза, подчертаваща неминуемото му представяне, но нищо не се случи.
– Господин Г… – започна плахо той и тогава гълъбът скокна, размаха крила и излетя през пролуката с крясък:
– До после, зеленчук, чувам стъпки!

2.

 

Advertisements
Categories: Ако можех да рисувам, По действителен случай, State of the Art, Uncategorized | Leave a comment

Post navigation

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: