*

Дойдох пеша, измерих
дължината в стъпки,
за да изпитам порива на вятъра
и пръските море по себе си,
прибоя да преодолея.
Напролет
вълните стигат до скалата,
но есенният вятър оголва пясъчна коса,
докато носи хладина от изток.
Лятна плячка се търкаля
сред камънака –
салфетки, вече непотребни
кремове, последни
хора.
До другия сезон, крещят им чайките,
насмешливо прескачащи случайна вълна.
Ще чакаме, загубените вещи шепнат.
Че скоро ще настъпи времето на тъмнината,
нощта ще се увеличи
и ще погълне гласовете вън,
които слушам и се вслушвам дали изричат името ми.
Когато ме повикат – ще изляза
и ще се върна другия сезон.

 

септември 2017, Поморие

Advertisements
Categories: State of the Art, Uncategorized | Leave a comment

Post navigation

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: