Есен, под дърветата

Замислих се:
какво е да си малък космат звяр, да душиш земята, да усещаш пръстта под лапите си, докато някъде високо над главата ти вятърът говори с могъщите дървета, а пространството от теб до тях мирише на студ.
Малката ти искра съзнание те привлича към нещо топло и примамливо, което само смътно долавяш откъм кората на дървото, откъм все още по-топлата от въздуха пръст, понякога погрешно откъм подвижен обект, но не след дълго побягваш от него незаинтересован.
Къде е топлината, защо е само обещание.
Усещането, че си сам в прохладата, сред пориви на миризми, в един вечно подвижен свят те замайват.
Не търсиш близостта на други зверове, това е сигурно.
Не просиш. Просто искаш онова, което ти е обещано, повече светлина.

29/10/2017, София

 

Advertisements
Categories: State of the Art, Uncategorized | 1 Comment

Post navigation

One thought on “Есен, под дърветата

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: