***

В миг

пинията изпуска най-силния си аромат,

цикадите кресват, прибоят блъсва брега –

заспал си на дървената скара в облачния предиобед,

но виждаш: заливът отдолу пак е заблестял.

Време е да се заровиш в пясъка

и да пресееш зърното му,

и да обяздиш слънцето –

да се сбогуваш с Гърция,

която си сънувал като родина,

без да й принадлежиш.

 

юни-юли 2017, Гърция-София

Advertisements
Categories: По действителен случай, State of the Art, Stjuh na denia | Leave a comment

Post navigation

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: