***

В този миг

изпуска пинията аромат,

цикадите кресват, прибоят блъсва брега –

задрямал си на дървената скара в облачния предиобед,

но виждаш: заливът отдолу пак е заблестял.

Да се заровиш в пясъка

и да пресееш зърното му,

и да обяздиш слънцето –

да се сбогуваш с Гърция,

която си сънувал като родина,

без да й принадлежиш, е време.

 

юни-юли 2018, Гърция-София

Advertisements
Categories: По действителен случай, State of the Art, Stjuh na denia | Leave a comment

Post navigation

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: