По действителен случай

***

В този миг

изпуска пинията аромат,

цикадите кресват, прибоят блъсва брега –

задрямал си на дървената скара в облачния предиобед,

но виждаш: заливът отдолу пак е заблестял.

Да се заровиш в пясъка

и да пресееш зърното му,

и да обяздиш слънцето –

да се сбогуваш с Гърция,

която си сънувал като родина,

без да й принадлежиш, е време.

 

юни-юли 2018, Гърция-София

Advertisements
Categories: По действителен случай, State of the Art, Stjuh na denia | Leave a comment

А: да ми напишеш доклада ли искаш?
М: хахаха, не, освен ако нес и го представяш върху квадратна каширана плоскост с червено мастило
нещо като комикс
доста ще е новаторски
А: при всички положения ще е по-интересен така
значи преговори си да-изреченията, помисли какви картинки им отиват и почвай
тъкмо ще заместиш и пауърпойнта
М: може с примери
да те еба
да го духаш
да се шибаш
ей такива нали
А: това е повелителна употреба
да
но тя е по-безинтересна
М: не е задължително да е повелителна
А: наблегни на другите
М: Аз дойдох да те еба
не е
А: е, това вече е друго изречение
значи открой разликите
М: чрез рисунките
М: ще ги откроим
А: така че да се вместя в 20 мин
хаха
М: абе вместо да си пиша постовете за кондензни котли, аз се хиля тука
А: явно добре ти действат да-изреченията
може и с изречения с “де да…”
А: “де да го ебях!”
М: това е някакво мечтателно бъдеще в миналото ли
не, тия ги бъркам
А: ами нещо като пожелателни иреални
и аз
М: какво е де да го бях ебал
А: вече не знам, не ме обърквай
М: тва цялото е за хол ъф фейм
А: аз в хола нямам място и за това

Categories: По действителен случай, Хол of Fame | Leave a comment

Господин Зомбюл среща Гълъб

1.
Тази година господин Зомбюл цъфна насред най-големия сняг, покрил града от край докрай. Надуваше цветове и надигаше глава няколко седмици, докато една сутрин, изненадващо дори за него самия, няколко розови цвята с още зелено по краищата, се разпукаха и се провикнаха в студения въздух:
– Добър ден!
Никой не им отговори, кухнята беше празна, стопаните спяха, защото беше събота.
Господин Зомбюл не се смути от тишината, а се заоглежда насам-натам, защото едва сега вече имаше време да се поинтересува от света наоколо. Най-важната задача беше свършил и увенчан с красивите си розови цветове можеше гордо до обяви на целия свят присъствието си.
Това направи като изпусна най-сладкия си зюмбюлен аромат.
– Мирише ми на пролет – обяви делово някой без забавяне.
Гласът достигна до господин Зомбюл сякаш отдалеч и той се ориентира, че сигурно идва иззад стъклото на прозореца. Обърна вниманието си в тази посока и видя Гълъб да се взира изпитателно в него с червеното си око.
– Как успяваш да подушиш нещо през затворен прозорец? – извика силно господин Зомбюл, за да го чуе птицата.
– Не викай толкова силно! – смъмри го Гълъб. – Никой не бива да споделя глупостта си с такова неблагоразумие на всеослушание. Пък дори и един зюмбюл. Прозорецът не е напълно затворен, открехнат е отгоре. Ето виж! – и с тези думи Гълъб изпърха с крила и влетя през прозореца при господин Зомбюл.
– Нека се представя подобаващо – започна важно той, крачейки ситно, но отривисто около саксията на зюмбюла. – Родът ми се е пръснал в пространството под всички покриви – [“клъв-клъв”, почука с клюн по покривката, за да почисти по-скоро въображаема троха] – и е установил наблюдателни постове на всяко човешко домакинство. Ето как научих за теб, господин Зомбюл – [протягане на крак и щедро разтягане на опашката във всички посоки, какъв безподобен паун!]. – Назначението ми на този прозорец не ми носи никакви облаги, трябва да отбележа – местните стопани са сурови с нашата гилдия; отличават се с голямо скъперничество; бдителни са, чистофайници. Всичко това не ме поставя високо в техните очи – [попощи лигавника си, за да отбележи несправедливостта на човешкото пренебрежение към него като към мърлява птица]. Внезапно Гълъб замръзна.
Господин Зомбюл любезно изчака няколко мига, защото сметна това за ефектна пауза, подчертаваща неминуемото му представяне, но нищо не се случи.
– Господин Г… – започна плахо той и тогава гълъбът скокна, размаха крила и излетя през пролуката с крясък:
– До после, зеленчук, чувам стъпки!

2.

 

Categories: Ако можех да рисувам, По действителен случай, State of the Art, Uncategorized | Leave a comment

Търсене на онсен през есента  

В горите се крие драконов дъх.

Лисица багри с широки махове листата.

Пътя знаят всички

и никой –

тополите край шосето са онемели –

на сто една ни прошумоли

и нищо не каза.

Не се отказвахме от въпросите, но

„Закъснели сте“, мълчеше гората.

Едно жълто листо ни показа пътя

към горещия извор.

Categories: По действителен случай, State of the Art | Leave a comment

Инструменти

2014-04-30 09.20.09

 

Успоредно с упражненията, чета за “живота и делото” на известни  стари майстори-изпълнители на мбира. Повечето нямат особено образование; направи ми впечатление един, който ходел на училище с голяма мъка, защото по цял ден си мислел за мбирата, останала у дома… След около 1 месец упражнения вече го разбирам много добре.

А след като ми подариха и акордеон, вече разбирам много добре и хората, които учат различни и екзотични езици през глава.

Categories: По действителен случай | 2 Comments

Малки диалози

Момченце: Бабо, какво е това?

Баба: Белачка за картофи.

Бабата подминава невъзмутимо, момченцето подтичва след нея.

Момченце: Искам да беляяяя…

Баба: Е, какво ще белиш сега тука?

Момченце (тихичко, отзад): Ами тебе…

Чуто в ИКЕА, край рафтовете за кухненски прибори.

Categories: По действителен случай | Leave a comment

DCD

 

Вече съм сигурна, че Господ ни търпи наоколо само заради изкуството в някои от нас.

Categories: По действителен случай | Leave a comment

33 – First half: very good

През май – първо пътуване из чужда държава. Южна Испания със семейство Рамчеви-Боневи беше сбъдната мечта заради Алхамбра на Уошингтън Ървинг.


През юни ме съкратиха от работа – първо записване в Бюрото по труда като безработна.
Първи стъпки в цивилния живот.

През юли като безработна отидох на море в Балчик с Тео и Елена – приятели в изследването на житейските водовъртежи и езотеризми – което прерасна в обиколка на Северното Черноморие, придружена с обилно плюскане и тибетци.

После, все още безработна, пътувах до Будапеща и Виена с най-добрия спътник, който съм имала досега, Анета. Лошото време ме преследваше известно време там и след това.

Почти целия август прекарах в Поморие, където успях да почернея за първи път от няколко години насам, така че само местните да ми казват: “Ти сега ли дойде? Марш на плажа да събираш тен!”
Също така казах окончателно “сбогом” на къдравия си период.

А през годината…

Намерих нов приятел, на който вярвам, макар да приемам, че може да греши.

To be continued…

Categories: По действителен случай | 2 Comments

20 години ЛВ

В събота си припомних какво е усещането да имаш кауза. Също така разбрах, че само едно друго нещо в живота ми в момента се доближава до това усещане.

Благодарна съм за това, че съм била и съм част от заговора Литературен вестник и съм щастлива, че на Гай и Октавиан все още им предстои Голямата Игра! 🙂

Categories: По действителен случай | 1 Comment

Blog at WordPress.com.