Апокрифи

Една нощ през самотния октомври

… наснадих това от миналогодишните статуси във фейсбук, отдаващи почит на Зелазни и световете, които ни предостави  да населяваме.

Перо, носено от вятъра. Нарастваща луна. Продължава да е смръщено и да вали. Идва есента.

Направих редовната си обиколка рано. Никога не можеш да откриеш котка, когато наистина ти трябва. Проверих и около къщата.

Когато нямаме какво друго да правим, ние се наблюдаваме едни други. Малка специализирана лудост. Всички ние сме подозрителни типове и има какво да крием.

Поскитах малко, за да подредя мислите си.

*

Ветрец разроши козината ми.

– Здрасти – поздравих аз. – Търсих те днес. Липсваше ми.

Пеки ми показа среден пръст. Понякога е много приятно да си си у дома.

– Et cum spirito tuo, Същество на нощта. Тук си в безопасност. Дори можеш да хапнеш праскова, ако искаш. Стой на слънце, за да се изпотиш. Пий много течности.

– Carpe baculum.

– Ще уредим въпроса след ден-два, но засега приемам съвета и няма да направя нищо прибързано.

– Кажи ми, ако котката заговори за политика.

*

Излязох навън и се протегнах. Ядосана котка.

– Здрасти, котко – казах аз. – Трябва да те черпя едно питие.

– Здрасти, куче – отвърна тя. – Трябва ми топло място и малко котешки сън.

*

Benedicte, мисля, че ще ти позволя…

*

По-късно.

Хвърлих се на земята пред него, като някакъв бездомен помияр, зажаднял за ласки. Резултатът беше интересен. Живо Проклятие. Лоши неща се случват на загубилите. И приятели мои, и врагове мои горяха с чудна светлина.

В края на краищата тук всички са мъртви и им е все едно.

 

Advertisements
Categories: Апокрифи | 3 Comments

Anthropology

Categories: Апокрифи | 2 Comments

*

Летящата чиния пикира сполучливо над мансардата. Лекото вибриране на вимпелите събуди Степан Гороломович. Той удивено се изправи в леглото си и потърка с ръце гурелите на очите си. След това бавно разлепи подпухналите си джуки. Остра, но не инфекциозна смрад мигновено обиколи стаята, за да се върне отново при своя демиург. Той бавно насочи ръката си към омазнената си коса и започна старателно да се чеше. Залисан в усърдното утоляване на сърбежа си, той не забеляза как от тайнствената чиния тихо се изпусна уред, наподобяващ касетофон. Докато Степан Гороломович усърдно се дръгнеше като крастав, забравил първопричината за своето събуждане, НЛО изчезна.

Изведнъж висока, дефлориращо остра звукова вълна разцепи въздуха. Из мансардата се понесе яростният акорд на песента “Трак курец на мадурец, сиктимини, хактимини”.

Степан Гороломович току-що беше получил инсулт, дръгнейки се.

1995 г., София

Аноним

Categories: Апокрифи | 2 Comments

hack 2

Nov hack na latinica poradi neumenie na bds!

Ot kapitanskata kayuta zlonamerena anyuta otmushtava za kartof, nenavremenno surov. Ogun, vyatur i zemja ozvuchavat ya sega, a samiyat kapitan e ot struyata oblyan.  Otmushtenie me chaka, no dano si struva hack-a!

Categories: Апокрифи | 1 Comment

Хак-хак

След неочаквано, но предсказвано многократно по Queen of the Damned, Извънземното и други филми нашествие, сайтът беше нахакан съвсем безвкусно. Хак-хак

Categories: Апокрифи | 4 Comments

*

Нямат чет мъките човешки на Божия свят и страданията адови на ония, дето се мъчат да влязат у рая през иглено ухо, сиреч през делото преводаческо. Несретник един, останал без сили, вдигнал взор към небето, щото вече не виждал ни радост, ни имал щения мирски.

След четирийсет и три глави, ибо не знаел къде да се дене и не можел вече в мъки да страда, ибо на сетни били тез усилия и го чакали още три части трилър, нещастникът изпаднал в исихия и се замолил на света Изидора, майка и закрилница на его брата и на най-големите му врагове:

– И нека небесата се смрачат и нека думите ми чуеш, света майко на несретниците. Не мога веке да се мъча с туй словоблудство, изостави ме ангелът, що напътстваше мислите ми. Затри ми се файлът, що пазеше думите ми, помогни ми.

Явила му се тогаз света Изидора, загледала блудното си чедо, дето искало да се отърве без време от кръста си тежък и му рекла:
– Недей, чедо, клюма, не унивай, не забивай нос в десктопа на свети Майкрософт с тез жълти лалета. Ибо не са от миризливия сорт.

Из Апокриф за живота на света Изидора Бързопръста

Categories: Апокрифи | 1 Comment

*

И тръгна света Изидора Бързопръста през Божия свят да нагледа чедата си и да види мъките, дето им е отредил Господ. Пое тя и до първия овраг зави наляво, после пак наляво, додето не стигна до яма, а в ямата дупка, а в дупката отвор, а в отвора пролука.
Погледна света Изидора в пролуката и видя превили гръб преводачи, а редактори късат меса от задниците им и ги ядат.
– Какво вършите чеда мои? – сепнала се тя. – Аз съм Света Изидора Бързопръстата и ви казвам да спрете.
– Не можем да спрем – рекли редакторите. – Туй, дето го пишат тия, не се ядва, а задниците им и без туй са изтръпнали.

из Апокриф за живота на света Изидора Бързопръста

Categories: Апокрифи | Leave a comment

*

Както вървяла из гората, света Бързопръста срещнала селянин.

Казала му:

– Върви с мен, селяко, за да ти покажа туй, дето не си виждал и не си и помирисвал.

Тръгнали двамата, изминали девет земи, прекосили девет морета, от девет реки пили и на девет кръстопътя се загубили. Най-сетне навлезли в гората на десетата земя и сред шубраците, стърчащите коренища и дебели паяжини намерили полянка. Света Бързопръста повела селянина към центъра на полянката и там му посочила едно ако.

– Ето! – казала му.

– Ама ти… – заекнал селякът. – Ти за това Това ли ме тътри чак дотук?

– А ти виждал си Го вече?! – удивила се Бързопръста.

из Апокриф за живота на св. Изидора Бързопръста

Categories: Апокрифи | Leave a comment

Create a free website or blog at WordPress.com.