Последно четено

Защо си глупав, болен и беден… и как да станеш умен, здрав и богат

Едно от възможните обяснения е “защото си купил тази книга”, но то няма да обясни защо си болен… Освен ако не си изразходвал времето и парите си за спорт в полза на доста съмнителните размисли на Ранди Гейдж.

Моето оправдание е, че я получих като подарък. Моето обяснение на заглавието е: защото рандигейджовците разчитат на теб, за да станат богати, макар и не задължително умни и здрави. (Всъщност явно са достатъчно умни поне за да печелят добре.) Сега, след като знаете това, можете да се сърдите единствено на себе си, че не сте взели мерки да предотвратите или спрете оглупяването, боледуването и обедняването си.

А ако ви се струва, че горното умозаключение не се базира на факти или логика, вече имате достатъчно добра представа за книгата и не е нужно да си губите времето да я четете.

Advertisements
Categories: Последно четено | Leave a comment

Клюки за интелигентни

Книгата определено не е  за всеки, независимо дали е почитател на Борхес, незапознат или безразличен към творчеството му. Аржентинската литература, времето на твореца, многобройните му познанства с редица исторически фигури, сложните им взаимодействия и мнението му – подробно и умело аргументирано – изтъкават ярка и пълнокръвна картина на един непознат, непостижим свят, особено за онези (като мен ), които не знаят почти нищо за Аржентина, за политическата й история и за литературата й. Въпреки това, ако човек не настоява да поставя в познат контекст репликите, да ги обвързва с известна му информация и да подрежда думите в строен и последователен ред, разговорите с Борхес могат да доставят неподправеното и донякъде екзотично удоволствие от подслушването на двама непознати, изключително начетени, зрели, живи души, които общуват отвъд преходността, в контекста на обстоятелствата.

Какво не разбрах: защо доц. д-р Милена Цветкова, която иначе се занимава главно с медиялогия, е научен сътрудник на точно тази книга.

Какво ме разсмя: въвеждането в две бележки на някой си Джорджи, в който след известно проучване и недоумение разпознах Х. Л. Б.

“Седем разговора с Хорхе Луис Борхес”, Ентусиаст, С., 2011

 

Categories: Последно четено | Leave a comment

“Планините на безумието”

Научих за Лъвкрафт покрай Зелазни и измишльотината за “Некрономикон”, чийто текст даже може да се намери в интернет. Оттогава търся и чета всичко, което излезе или е излизало на български, а онова, което не намеря на български, поглъщам на английски.

Така стигнах до последното издание на Лъвкрафт – сборник, който включва едноименният кратък роман и още няколко разказа. Чета го толкова бавно, колкото ми позволява любопитството – Лъвкрафт е един от малкото автори, с които не си позволявам любимото си удоволствие, да разбера първо какъв е краят.

От прочетеното до момента се затвърждава впечатлението ми за постоянството на автора в една установена схема и маниер на писане, която вече започва да ми досажда, особено по отношение на сюжета и недомлъвките. Митологията, започната от Лъвкрафт, е интересна предимно благодарение на безименните му продължители, която са я доразвили и са попълнили огромните празнини, дължащи се или на погрешното впечатление на автора, че колкото по-малко знае читателя, толкова по-интензивно ще преживява усещане за ужас; или от определена слабост на въображението му, която му е позволило да стигне само до определен етап; или от това, че първото ми предположение просто е било валидно за читателите по негово време. Днес обаче, след десетилетия активно концентрирано развитие хорърът е преминал на следващото си ниво. Лъвкрафт е просто отправната точка за хората, които ценят подобни пътешествия.

Преводът на Адриан Лазаровски точно предава витиеватия език на Лъвкрафт, който в стремежа си да отлага колкото се може по-дълго развръзката (която обикновено е доста семпла) често се повтаря откъм изразни средства.

Корицата е графично продължение на предишната книга, отново издадена от “Ентусиаст”.

170264_b 183_book_cover_image_1

И двете не ми харесват изобщо.

Похвална практика на издателството е да използва и редактор, и коректор, която напоследък не се среща често (макар че имам забележки към коректора – малко).

Другото, което ме хвърли в известно недоумение е липсата на съдържание. Разгърнах книгата след като си я купих и видях, че свършва доста рязко, с някакъв абсолютно нетипичен за Лъвкрафт параграф. Толкова се усъмних, че има липсваща кола, че чак отидох на щанда да видя другите екземпляри и да питам продавачките така ли завършва наистина книгата. Те не знаеха, погледаха я, казаха, че по принцип книгите нямали съдържание (което не е вярно нито за книгите по принцип, нито за книгите на “Ентусиаст”, нито за предишните издания на Лъвфкрафт, но не се втурнах да споря). Едва вкъщи разгадах мистерията – съдържанието е на 349 стр. от 360, а последните листове заема откъс от очакваната скоро книга “Капитан Михалис” на Казандзакис. Изборът на това място за съдържание е странен и обезмисля съществуването му, но поне вече съм спокойна, че книгата не е дефектна…

Categories: Последно четено | Leave a comment

*

Владимир Трендафилов отдавна го смятам за единствения (познат ми) истински български литературен критик (имам още един наум, но за него не съм толкова стопроцентово сигурна).

Пак за романа ІІ .

И още нещо, най-сетне хората започнаха да се усещат, че това, което ни се пробутва за критика, са много често някакви алабализми. Тоя петък надеждата за бъдещето е силна в мен.

Сега като дочитам (15 минути по-късно), това е доста силен брой на “Култура” за мен. Препоръчвам го.

В един стар брой на ЛВ (17-23 септември), изчезнал и чудодейно появил се пак тия дни, ми направи впечатление статията на проф. Петър Иванов “Едиповият комплекс и майка Европа”. (И то при положение, че не съм му привърженичка 🙂 .)

Categories: Последно четено | 6 Comments

Blog at WordPress.com.