По действителен случай

На връщане от пикника в Железница, по тъмно

Хижата свети на далечния връх. Здрач.
В селото – дим, сено, тор, мрак и влага
ни викат. Кон
проблясва край реката.
Стълбата, опряна на задния прозорец се промъква.
Мисля за лисици, за любов и есен.

Advertisements
Categories: По действителен случай, State of the Art | Leave a comment

Кварталният стадион

Отваря врати в 8.

Котките се разтягат от 7.

Categories: По действителен случай, Хайку? Майкууу! | Leave a comment

Second half…

 

A half for two.

Categories: По действителен случай | Leave a comment

2010

2010: освобождаване –

от неувереност

от фалшиви приятели

от съчинени любови

от непрактични илюзии

от добри обноски

от недоразбрани прояви на доброта

2010: научаване –

на възможностите за чудеса

на минали животи

на някои чудеса

на някои движения

на нечии чувства

на малко йероглифи

2010: случване –

на 3 сватби

на 3 почивки

на 2 пътувания в чужбина

на 5 бебета

на 3 травми, отляво

на пиано

2010: музика –

на 4 големи концерта, Ямато, Елън Джон, Масив Атак, Айнщюрценде Нойбаутен

на саундтрака на FF, слушан и изпълняван, слушан и изпълняван, слушан и изпълняван

2010: забравяне и припомняне –

на жирафа

на това, че имам избор

на месото

на приятели

на любими

EBNE!

Categories: По действителен случай | 2 Comments

Es tanzte das ZNS

Група: Einstuerzende Neubauten

Място: Прага, Divadlo Archa

Време: 11-12 ноември 2010

Инвентар: (освен баналните клавири, барабани и китари) пружини, пластмасови туби, една турбина, голям син пластмасов бидон, празни тенекии от пепероне, подвижен вентилатор, колелото на късмета, звънчета, сглобяеми установки от метални тръби, наснадени с изолирбанд PVC тръби, кухненска гъба, обърнат бойлер от комунистическо време (или друг тип метална конструкция с тази форма), кутии със стърчащи бояджийски четки, метални стружки и др.

Костюми: Бликса Баргелд – в любимия си костюм от три части, очевидно шит по поръчка; сив с червена подплата. Пуснал е чудесно баварско шкембе.

Александър Хаке – в любимия си бял потник, по татуировки и бос. Някаква поезия имаше на левия му бицепс. Дискретно е скъсил дължината и е подновил цвета на косата си; не можахме да разберем коя марка боя ползва.

Н. У. Унру – с черни риза и панталон.

Рудолф Мозер – с черна риза с вдигната яка, провиснали дънки и сребърни гуменетки. С прическа ала Клауд и красив почти колкото него 😉

Йохен Арбайт – с копринена риза на едри бели точки и някакъв панталон.

Анонимният клавирист (Аш Уенсдей, както се оказа) – с черен костюм, а под сакото – мрежест червен потник.

Чух няколко любими песни: The Garden, Die Interimsliebenden, Sonnenbarke, Sabrina, Reduct, Nagorny Karabah, Total Eclipse of the Sun, Let’s do it a Da Da, Die Befindlichkeit des Landes, Dead Friends round the Corner и на останалите не помня имената… но дори тези, които не ми бяха сред любимите, бяха изпълнени толкова въздействащо, че да не искам да свършват.

Бликса се оказа нелош stand-up comedian.

Всички се оказаха доста яки хумористи и доста непринудени импровизатори.

Чешката публика е безкрайно по-културна и възпитана от сръбската.

Имаме автографи от Н.У. Унру благодарение на Анета, която се изхитри да го нападне, докато аз чаках на опашка пред кенефа. Последната има и снимка с него.

Бих ги гледала и слушала пак – удивително е как в днешно време живи хора могат да бъдат толкова истински 🙂

Categories: По действителен случай, Memento | Leave a comment

Доволна съм!

Categories: Ако можех да рисувам, По действителен случай | Leave a comment

Wish list

Теди

Жана

Ирина

Ирена

Милен

Катето

Жоро

Емилия

Бойка

Боряна

Мария

Тони

Меца

Вера

Зоя

Роси

Делян

Георги

Стефка

Люси

Емилия

Павлина

Анета

Калина

Бисер

Станислава

Любимка

Пешо

Categories: По действителен случай, Falling Lists | 2 Comments

Спомни си, тяло…

сетивните възприятия, които остават през годините или само за една година напред. За да я характеризират и нищо друго от нея да не е така ясно, както едно-единствено усещане, един мирис, един образ или нещо дочуто, което не ти излиза от главата. Следващата година го изтрива от паметта… може би остава записано някъде, но думите не пренасят нищо от спомена. Само безвкусна фактология, която след няколко прочитания сякаш се е случила на друг.

Докато лежа, безкрайно уморена, на леглото и ужасно много искам да заспя, единственото, което ме спира да го направя е сладкото усещане, че до мен един човек играе компютърни игри и неизвестно защо това ми носи неизчерпаемо спокойствие и завършеност. Докато се боря просъницата да не се превърне в сън, усещам себе си в него и това стопява всички граници.

Докато лежа на една страна и се опитвам по всевъзможни начини да приглуша слънчевата светлина, която грее право в очите ми, така че все пак да виждам нещо, планинските върхове като че ли се разстилат пред погледа ми, право напред, с присъщата им неумолимост, нетърпящи друга воля освен своето отсъждане. Усещането за свобода, оголеност, височина и страх отстъпва на финалното прозрение, което успявам да задържа само в периферията на осъзнаването си, за единение с огромната същност на планината.

Това помня. Но не с тялото. С ума – който е различен всеки следващ момент, затова и спомените ми бавно се разпадат в думи, а думите – в неразбираеми звуци, които съзнанието постепенно спира да преобразява в смисъл.

Categories: По действителен случай, Falling Lists | 2 Comments

Link

Нещо, което харесвам.

Categories: По действителен случай | Leave a comment

Bridal Shower

В петък, вместо да пия бира, да разказвам нецензурни вицове и да свалям пичОве,  най-неочаквано за себе си се озовах на първото моминско парти в непълноценния си живот. Оттогава насам много ми се спи, затова разказът за тая паметна нощ ще оставя за момента, в който с възстановена енергия се заема отново с паметния си животопис.

Categories: По действителен случай | 1 Comment

Create a free website or blog at WordPress.com.