From the Pickle

Искам/I want

Искам да слушам само шума на листата вечер,

когато заспивам или просто лягам, за да слушам.

Не пиянското или трезво врещене на някакъв чичка по кутиите,

не изпращелия телевизор на някоя лелка, изпаднала в безсъзнание

пред поредното шоу;

не отривистото скачане на неопитоменото гаменче или

опитите на баба му да строши вратата с отскок;

не и свинския раван на тьотката от горния етаж, която си тупа ковьорчетата,

не и чаткането на подкованите копита на някоя хищница,

излязла на лов за копелета;

не и свидетелствата за активната стомашно-чревна функция на всички съседи,

взети накуп,

която ме залива като смрадливо цунами;

не и покапващия отгоре вместо дъжд климатик.

Искам тишина вместо тапи за уши.

[И на английски:]

I want to listen only to the sound of the leaves at the evening
when I’m falling asleep or I lie down, to listen.
Not the drunken or sober shriek of some old fart with his boxes,
nor the crackly jangled TV of the middle-aged woman unconscious
in front of the same old show;
neither the savage little hooligan, racing and jumping, nor his
granny’s attempts to shatter the door with a sudden leap;
nor the piggish ambling of the rosy-cheeked auntie upstairs, dusting off her wall rugs,
nor the rough-shod hoofs of some predator galloping down on a hunt for men;
not the testimonies for the active bowl movements of all the neighbors
put together,
pouring over me like a fetid tsunami;
not the air conditioner, dripping instead of the rain.
I want silence instead of earplugs.

Превод: Петър Тушков

Advertisements
Categories: From the Pickle | 3 Comments

Тетрагония (завършена)

І

Примирение и приемане

Отводняването на някакво пространство – да започнем с произволно взето – винаги протича по идентичен модел. Необходимо е да се установи крайното количество на течността и краен, но достатъчен брой инструменти, поставени в подходящи ръце, за да могат да бъдат използвани в пълния им капацитет. Задачата, която може би изглежда елементарна, тогава се превръща в посвещаване на детайла и перфектното осъществяване, а нейните изпълнители – в задруга от смълчани адепти.

Задачата по отводняването не би била възможна без наличието на определен наклон на пространството, подлежащо на отводняване, и на определен брой личности, ангажирани с мисията да довършат това, което може би някой преди тях е започнал, а може би името им не би се запомнило дори от приемниците на делото.

Разбира се условията за терена и прилежащите изпълнители никога не биха могли да бъдат създадени без подходящо и прецизно предварително планиране. Изграждането на място, подходящо за отводняване, е бавен, разсъдъчен и нелинеен процес и често се връща към началото, вместо да стигне до завършването си.

ІІ

Разразнителност и раздвоение

Отводняването започва с един сън. Между високите квадратни сгради и дългите прави улици се промъква сънят. В него един мъж върви с кофа в ръка по тротоара и се опитва да избегне локвите по улицата. Кофата е пълна с вода, която той бърза, за да излее. Трябва да стигне до края на града, където започва сниженият терен на околностите и там да обърне кофата. В целият град няма друго освен улици и сгради, и този мъж, който първо бърза, а постепенно започва да върви все по-бавно и накрая дори да влачи кофата с две ръце, така че част от водата се разплисква и се добавя към вече съществуващото количество навън.

В края на града мъжът излива кофата през края на бетонираното пространство в друго бетонирано пространство, където вече е натрупал значително количество вода. Той обаче знае, че в сравнение с източника това количество е нищожно и бърза да се върне, за да донесе още, да изравни везната и да си почине върху оста й. Когато се обръща, срещу него е градът. И източникът. Които никога не се променят.

ІІІ

Объркване и обреченост

Мъжете никога не се срещат в съня си. Улицата е една и продължава до хоризонта. И все пак, когато някой от тях стигне края й, той излива кофата вода и се обръща към неизменния град. Никой не помисля да се откаже. Отводняването не е избор, който се прави повече от веднъж. Събрани, или не, тяхната задача е постигането на линейна рутина в една нелинейно създадена равнина, чиито измерения съзират рядко и единствено ако успеят да се откажат от целта на сътворяването си.

ІV

Безразличие и безутешност

Идва време, когато и мъдрецът ще намери яслата си празна.

Четвъртият етап на отводняването се дефинира от неволево събраните купчини изсъхнали лозови листа по краищата на външните граници на осъзнаването. Спонтанните повеи на вятъра повдигат тези купчини на неравни интервали и на седящия зад стъклото човек му изглежда сякаш навън има чуждоземна фигура, която танцува или се спуска към него през нездравата граница на прозрачността.

Тази фигура няма цел; не се опитва да комуникира с него; не се стреми да бъде забелязана, нито да постигне нещо с движенията си. Тя просто съществува заради случайността и небрежното безразличие на безличния творец на този свят и нищо не може да оправдае или осъди присъствието й отвъд възможността просто да бъде създадена и поддържана.

Categories: From the Pickle | 5 Comments

Космонавтите на Младост

*

сутрин –  с вятъра

към работа

летях

*

по пълнолуние –

носталгия по безкрая

искам да съм  космонавт

*

кънкьори

в ниска орбита

около пясъчника

*

на края на галактиката  –

цигански катун

изследователи

*

от гравитацията на

строшения асфалт

към пешеходците  долита – SOS

*

астрономите вият

по всяка фаза

на луната

*

пролет –

свръхнови избухват

по храсталаците

*

астероидно поле

от боклуци

на няколко  парсека

*

НЛО-и,

паркирани

по балконите

зима-пролет 2010

*

падащи звезди

на купчини край

кофите за боклук

 

*

слънчеви изригвания

слънчеви очила

слънчеви зайчета

 

 

*

теч от тринайс’то ниво –

стартът на полета

се отлага

 

 

*

 

новините в 8: ЮАР –

извънземните

са на свобода

 

 


Categories: From the Pickle, State of the Art | Leave a comment

Познаване и разпознаване

В градските катакомби се срещнаха няколко души. Няколко души се озоваха в един и същи вагон на метрото от Младост към Обеля. Милена и Анета забелязаха Жената на Цецо още на перона. Жената на Цецо не познаваше Милена и Анета. Жената на Цецо не познаваше и Гай и Октавиан. Октавиан и Анета познаваха Жената на Цецо, но Гай и Милена не я разпознаха, докато не им беше посочена. Първоначално двамата не се сетиха и кой е Цецо.*

Постепенно във вагона до Милена, Анета и Жената на Цецо се озоваха й. е. и неговото семейство. й. е. и семейството му, заедно с Милена и Гай не познаваха Жената на Цецо.  Реално погледнато Анета и Октавиан също не познаваха Жената на Цецо, но за разлика от Милена, Гай, й. е. и неговото семейство, я разпознаваха, нещо, на което гореизброените не бяха способни.  Милена и Анета познаваха отблизо Гай и Октавиан, за разлика от й. е. и семейството му, които дори не разпознаваха Гай и Октавиан. Гай и Октавиан обаче познаваха й. е. и дори семейството му. Възникнаха подозрения, че семейството на й. е. не само не познава и не разпознава Жената на Цецо, Гай и Октавиан, но не разпознава дори Милена и Анета, въпреки че ги познава. Жената на Цецо от своя страна не познаваше нито Анета и Милена, нито Гай и Октавиан, нито й. е. и неговото семейство. Съществуваха подозрения обаче, че е в състояние да разпознае й. е. по име и Анета по физиономия.

Срещата приключи на станция “Опълченска”, където Милена, Анета, Гай и Октавиан напуснаха вагона на метрото, а след това и метростанцията, оставяйки Жената на Цецо, й. е. и семейството му да се срещнат със съдбата си, независимо един от друг и извън квантовото проклятие на познатата Вселена.

* Цецо от своя страна нито познаваше, нито разпознаваше Гай и Октавиан. За сметка на това, познаваше Анета и Милена, но разпознаваше само първата. Съществуват подозрения, че едновременно познава и разпознава й. е., но за отношението му към семейството на й. е. можем само да гадаем.

Categories: From the Pickle | 21 Comments

NY

Новата година започна точно по начин, който съм искала, но не си бях представяла, че ще се случи. Сега й остава само да продължи така. Само…

Categories: From the Pickle | 2 Comments

Eyes exercises

Офталмоложката ме успокои, че имам само лек астигматизъм, който окото успява да компенсира и за момента не се налагат корекции. Препоръча ми, ако не мога да прекъсвам работата си на всеки час за по 15 минути, да се взирам някъде надалече.

На бюрото ми има картичка с изглед към Фуджи от Южните Алпи. Взирам се във Фуджи – дано видя охлюв.

Categories: Хайку? Майкууу!, From the Pickle | 3 Comments

*

Тази година ще направя нещо смело. Като милиони фенове по света и аз ще прочета “Една нощ през самотния октомври”. Отново. За първи път след 2003 г., когато я четох през април.

Categories: From the Pickle | 8 Comments

Лозобер

Луната брои

останалите зелени листа –

чака есен.

Lozober

Categories: Falling Lists, From the Pickle | Leave a comment

List

Какъв трябва да бъде мъжът, за когото ще се оженя (добре, де – омъжа).

1. Да говори като Клайв Оуен.

2. Да има куфарче с инструменти и да не се страхува да ги използва.

3.  Да няма косми по местата с гъ.

4.  Да уважава ятовата граница.

5. Да не е гуру.

6. Да не пикае клекнал – вж. 5.

7. Да не е под 1,55 м и над 1,90 м. И обратно.

8. Да има топли ръце и дълги пръсти. И обратно.


Categories: From the Pickle | 17 Comments

*

Понякога, за да разбереш, че къщата е съставена от стени, трябва да видиш отчупената тухла в тях и да осъзнаеш, че те са податливи на разрухата. Не ми било писано дотук да осъзнавам какво в живота ми е истинско, реално, значимо, а само да го зървам в някои редки мигове, когато виждам как мазилката на обстоятелствата пада и отдолу наднича тухлата на факта, който съм смятала за толкова неизменен – само за да осъзная  преходността му. Неусетното привързване към хора и места, към навици, предмети, движения, маршрути, стереотипи не би било толкова нежелано, ако не водеше до дрямката, от чието събуждане винаги толкова боли. Да покажеш това, което си, дори когато не е приемливо за социалното клише – винаги докосва някой, който има нужда да види.

Но ако виждаш само това, че хората около теб не се показват, неусетно започваш да правиш същото. Отпорът на това могъщо течение е много труден, изтощителен. Отчайващ. Приспивен. Идва краят на лятото. Хора се връщат, заминават, остават, напускат… Тъжно ми е заради неосъщественото, но така присъщият ми оптимизъм ми казва, че в бъдещето има много срещи. Които се надявам да не пропусна заради леката си дрямка.

Categories: From the Pickle | Leave a comment

Blog at WordPress.com.