Magnificat

*

Честит ден на книгата [и авторското право]!

 

Advertisements
Categories: Magnificat | Leave a comment

Политически коректна постмодерна sci-fi епическа поема в хекзаметър за невъзможна хомосексуална любов

Главни действащи лица:

Ахил Апелеев – баща на Капучино

Патрокъл Егеев – баща на Филий

Филий и Капучино – млади гейове, разкъсани от времето и пространството

Муци – разказвачка/портиерка на средна възраст

Хекуба – гей-активистка, явява се насън

Менелай – бордовия компютър на Херпес – стар модел

Богът на пошлостта – Херпес

Цербер/Антицербер – пазачи на червеевата дупка (телепортатора)

Синопсис:

Двамата живеят в двата края на огънатото пространство в звездната система на Алфа Кентавър. Трябва да преминат през телепортатора, за да са заедно, който се пази от Цербер/Антицербер (единият е в антипространството). С подкрепата на Херпес Хекуба успява да придума пазачите с пламенна защитна реч и те склоняват да позволят размяната на крак до коляното. Влюбените не могат да се срещнат, защото ще се анихилират. Те си разменят по един крак през телепортатора. Пръстите на съответния крак носят писмо-обяснение в любов, но то не се чете поради разликата в азбуките.

Фон – Die Interimsliebenden (Einstürzende Neubauten)

Политически коректна постмодерна sci-fi епическа поема в хекзаметър за невъзможна хомосексуална любов

Песен І

Муци, възпей оня гибелен гняв на Ахил Апелеев,

дето вселени разтърси и антипространствата срути,

татко на гей Капучино, от гейската същност потресен,

към любовта безсърдечен, надежда за внуци погребал.

Той и бащата на Филий – мъдър Патрокъл Егеев,

мислят притворно коварство през антипространство и време,

Цербер, пазачът на бездни от хиляди диви протони,

на низостта си подмолна оръдие гнусно да сторят.

Гейските жарки молитви към Херпес, на пошлото бога,

пръв Менелай научава и цифрово стриктно кодира.

Тук разкажи за Хекуба – доблестна млада кучкарка,

дето разнищва частици и античастици, и други,

тежки сърца утешава, страсти в пространството свързва

и през портали незнайни младите влюбени води.

Сал ти си, Муци, над всички – вход в светове многобройни

няма за теб неизвестен, че всички поддържаш и правиш

тайните явни. През епоса мъдра водачка бъди ни!

Песен ІІ

В метафизичния космос, в двореца над Алфа Кентавър

на пошлостта божеството, самият от скверн недокоснат,

пак Менелай рестартира, забилия бордов компютър,

който от смъртни му носи молитви и антимолитви;

люто проклина на платки дефектни небрежен доставчик

и към компютъра мъртъв злостни закани запраща.

Своите фини рецептори Богът е фино настроил

и, доловил повишения трафик на байтове страстни,

знае, че много молитви и антимолитви, и клетви

етерът тънък, но сръчен право в компютъра праща.

Прав е разбира се Херпес! Младият Филий и Капу-

чино усърдно се молят, зер да му харда достигнат.

Ето, по някое време компютърът стар вразумен е

и от монитора прашен Богът започва да срича:

“Херпесе! Свиден закрилник! Хайде, свидетел бъди ми!

Знаеш, че моята обич е младият Филий Егеев,

антигерой на света си и пример за много юнаци

и на сърцето ми страстно едничък владетел всевластен!”

Богът черви се при тези твърде разпалени думи

и преминава към друга молитва, от свидния Филий:

“Моля те, Боже на пошлото, моля те да ми помогнеш –

че е далеч Капучино пресвиден, в отвъдния свят е;

никой не е преминавал във антипространството, дето

своето царство владее гневен Ахил Апелеев.

Мойта любов е обаче по-силна от всички физични,

квантови още закони – тя ще се справи! Но моля

свойта подкрепа ми дай, за да мога покой да намеря!”

Тюхка се люто-прелюто, нецензурни поздрави праща

Херпес, че толкова място молитвите плътски запълват,

рама товарят, а хардът вече не стига за нищо.

Нервно за сетен път хвърля поглед към празните думи

и със злосторна усмивка палеца втъква в “дилийта”.

После отмята къдрици и в столовата отива.

В своята тъмна забрава, в коша отрупан с молитви,

тъй Менелай съхранява неизброими копнежи.

Плахо към него той своите пръсти нетленни протяга

и на младежите скръбни дивно пророчество праща.

– Чуйте ме – ти, Капучино, Филий, и ти ме послушай!

Втори път няма да казвам, хубаво чуйтe що думам.

Част е съдбата и няма в природата цяло и нищо,

нищото става, когато до цялото цяло допре се.

Има съдбовна повеля вашата дружба да бъде

страшно злокобна поука за двойноединния Космос.

Нека това ви не плаши – значи, че дружба ще има,

ала горчива е всяка подобна на вашата участ.

Тъй запомнете от мене, че трябва квадранта, където

Цербер ужасен и брат му – дважди по-зъл Антицербер

телепортатора пазят, да прекосите телесно.

Първо обаче Хекуба ще трябва за вас да лобира,

да ви помогне усърдно в делото трудно и смутно.

Туй Менелай им изпрати и после сред клетви обидни,

Херпес що сам му отправи, щепсела дърпайки гневно,

бавно угасна и никога вече не тръгна отново.

Песен ІІІ

Много молитви отправи към бога Ахил Апелеев

да уталожи страстта еднополова, срамния порив,

и с отчаяние реч хомофобска изнесе в гнева си,

с думи горчиви и здрава десница към нежната рожба.

­– Слушай внимателно, сине изнежен и гей Капучино!

Не е природно коректна страстта ти към младия Филий.

Майка-природа не те е дарила със женска утроба,

за да заченеш, износиш и после родиш ми потомци.

В друга епоха, отсреща във вечния Космос огънат

антитирада нарежда към Филий Патрокъл Егеев.

­– Филие свиден, със фигура стройна от античастици,

не е природно коректна страстта ти към гей Капучино.

Ако се срещнете, пагубен взрив ще настъпи веднага,

анихилация страшна и Херпес не ще овладее.

С думи такива съветват бащи синовете си млади

и хекатомби от антиволове принасят на Бога.

Песен ІV–V

В тиха космическа вечер Цербер обвит е от дрямка,

след като строго е бдял над пределите в Алфа Кентавър,

легнал на входа на телепортатора – проход единствен

не към подземното царство – към антипространство и време.

Там безкомпромисно пази в съня си триглав Антицербер,

строго наказан от Херпес, задето изял Антигона

и безразсъдно олтар с антифриз вместо с фриз украсил е.

Докато двамата дремят, яви се в съня им Хекуба –

правозащитничка смела и яростна гей-активистка.

Тя отдалече ги почва, но плавно върви към целта си,

строго нарежда речта си и втора подкана не чака:

– Кучета Цербер и Анти-, дванайсет уши наострете –

нося заръка от Херпес, на пошлото бога нескверен,

него сърдечни неволи са трогнали твърде дълбоко.

Много молитви получи [морално остарелият бордови компютър Менелай изпита силни затруднения в обработването на бинарния код на тези многословия, което доведе до претоварване на твърдия му диск, предизвикало ненавременната емоционална намеса на Херпес; но преди да бъде изключен…],

даже пророчество прати – неясно и в стих хекзаметър –

как ще се срещнат частици и античастици в прегръдка.

Само е пътят затворен за Филий и гей Капучино.

Богът при вас ме изпрати, защото насън се явявам.

Иска на двамата млади път да дадете свободен!

Още не вярват на чутото Цербер и зъл Антицербер,

питат и често цитират: „Каква е на мене Хекуба?!”

Тук се провикна Хекуба и в отговор стресна съня им:

– Ваша стопанка, царица, богиня и гей-активистка,

дето от палета малки триглави ви гледа и храни,

дето навън ви извежда и дава през ден антипасти.

Аз ви нареждам – размърдайте антителата си тежки,

прохода междупространствен за миг в любовта отворете!

Цербер спогледа насън Антицербер и в отговор рече:

– Боже, Хекубо, изисквате много – ще бъдем покорни.

Никой не бива да мине в отвъдния свят на всемира,

вечни природни закони разруха и гибел вещаят,

но ще отстъпим частично, пък Херпес дано ги закриля!

Крак до коляното – толкова можем да пуснем оттука.

Нека и двамата дойдат готови за тази размяна.

Песен VІ

Муци, съдбата познаваш, разкази древни и страшни

често сама ни цитираш, с което ни пазиш от травми.

Тази развръзка, която Цербер и зъл Антицербер

готвят безмислостно, младите няма съвсем да харесат.

Много сълзи се проляха, както в пространство, така и

в антипространство обратно от двамата гея, че няма

в плът любовта си да вложат, ни да се вземат навеки.

Вместо това към портала пращат по крак от частта си

и на съдбата се молят от нищото цяло да стори,

докато цяло и цяло заедно стават на нищо.

Всеки момент през портала ще минат крака до коляно,

дружбата вечна ще бъде мимо пространство и време.

Щом през отвора на прохода крайникът мигом изниква,

двамата гея разбират, че тяхната обич взаимна

чудо е сторила, тъй като всеки е вложил в крака си

тайно писмо от любимия, анти за другото царство,

въпреки строги забрани, сърце и душа да излее.

Трепетно листа хартия двамата гейове взимат,

като захвърлят краката и с радост в писмата се взират.

Взират се, но не прочитат ни ред от любовните думи –

текстът е неразчитаем, тъй като всеки в света си

азбука има, която е анти за друга вселена

и по законите висши там никой не я възприема.

Guy de July

Octavian von August

Август-Септември 2009

Categories: Magnificat, Stjuh na denia | 4 Comments

*

Честит 24-ти май!

Дано още дълго и пълноценно да се възползваме от нашето А Бе и Ве Це!

П.С. Изпълнен с каламбури ден…

Categories: Magnificat | 2 Comments

Ден на НБ

Честит празник! Денят на народните будители! Хората, които някога са отворили и отваряли очи и хората, чиито очи са били отворени. На мен ми се ще сега да отбележа повече вторите. Защото те са смирените, нищите, незнаещите, тъпите, покорните и прочие, които са посмели да вдигнат поглед от носа си и да се самоосъзнаят като такива. И така да получат шанса си да станат нещо повече. Или да не станат. Каквото им било писано. Но да не умрат със затворени очи, удавени в собственото си невежество.

Първата категория са водачите, а втората – потенциалът. Да уважим всеки заради приноса, който е могъл и е направил.

[Дотук бяхме с протокола.]

Също днес, на този знаков ден, излезе новият албум на Сол Уилямс – The Inevitable Rise and Liberation of Niggy Tardust. Какво провидение! Тъй като съм в мейллиста на въпросния, преди седмица получих съобщение за това и предложение да си го изтегля безплатно или да платя пет долара и да го изтегля. Изтеглих си го безплатно днес и още търся приятел с кредитна карта, за да си платя честно петте долара.

Categories: Magnificat

Mister B. Gone

Един от многобройните ми любимци, Клайв Баркър, има нова книга – Mister B. Gone. Днес е пусната на пазара.

Това са думите на автора по повод книгата, преведени от тук, изречени/написани на 23 октомври т.г.:

Mister B. Gone ще ви изкара биангелите, но също така ще ви забавлява – имам предвид, че ще се озовете в компанията на една личност, която е наистина тъмната част от мен, а и това, че за второ име съм му избрал B. (би – б.м.), съвсем не е случайно… [Както е знайно, авторът е хомосексуален.]

Якобок Боч, известен също като Mister B. Gone, е еготист. Всичко, което иска да ви каже той е: “Аз страдам и сега ще ви кажа колко страдам, а вие ще прекратите страданията ми или ще си платите цената…”

Този човечец е ужасяващо физически обезобразен, но няма да ви осигуря подобностите как. От неговата обичайна лошотия не е останало много, защото, хм, е попаднал в наистина голям пожар, но това е всичко, което ще ви кажа. Само че, виждате ли, тя го е напуснала, тук не става въпрос за някакъв мазен, хлъзгав демон, говорим за някой, който може да се движи сред хората, макар че ще бъде отбягван: за начина, по който всеки би пресякъл улицата (не казвам, че бихме го направили, а че… е, можем да го направим), когато той се приближава. Лицето му е обгорено и изглежда така сякаш някога е бил човек, а край него със сигурност другите се чувстват леко притеснени.

А Боч минава за човек, защото е изгорен…

Работата е там, че не исках това да е история за демон в Ада. Исках да е история за един демон сред мъжете и жените, който наблюдава живота им, наблюдава злото, наблюдава човешкото зло. Предполагам, че искам да покажа възможно най-много начини, по които се изявява демоничната част от нас и така, към края той казва: “Това е трактат върху злото, в който ви излагам всички начини, по които използвате силите си един дрещу друг, за да заплашвате и изкушавате, да отправяте физически заплахи и понякога, само понякога – да извършвате умствени манипулации.”

Надявам се, че се е получил много силен разказ, защото можете да го четете като история за дявола, който не искате да познавате или пък да го дешифрирате и да откриете всички скрити възможни нива на възприемане. Предполагам, че това важи за много мои други книги, присъствието на тези нива – можете да ги четете по един или друг начин, но тук то е особено силно, защото героят ми е син на кучка и вие искате да го мразите. Само че аз смятам, че е трудно това да стане, защото много от нещата, които той чувства, ние също чувстваме или сме чувствали – нали знаете, отхвърлена любов…, толкова много неща, които правят Леш интересен за хората… [Авторът има предвид Кристофър Леш от книгите за Абарат – основният злодей там.]

Все така съм очарован от злодеите и идеята да напиша цял роман от името на злодея беше, предполагам, просто удоволствие, празник!”

Вижте повече тук: Mister B.Gone

Две седмици по-рано получих първото известие за книгата по мейла, което ще пусна малко по-късно, че трябва и да се поработва…

“Скъпи читателю,

Винаги съм искал да напиша книга, която ще играе с читателя си по един напълно нов начин.

Запознайте се с Якобок [в това писмо беше изписан Jakabok, докато в по-новото – Jakobok.] – зъл, побъркан и кръвожаден демон. Той е обитавал Ада дълги години и знае как да причини всяка възможна злин – тъгата, страданието и агонията са неговата храна и вода. Но Мистър Би, както Якобок обича да го наричат, вече не е обитател на Отвъдното. Той е в тази книга.

Нека изясня това: Мистър Би не е в тази книга, както е Скарлет О’Хара в “Отнесени от вихъра”. Ужасяващият Мистър Би ще притежава тази книга, като ви наблюдава през думите й. Той може д аусети натиска на пръстите ви по страниците, може да чуе дъха ви, мърморенето ви, може да чуе как сърцето ви се забързва. Това обича той най-много: учестеното сърце и потните длани. Всяко доказателство, че ужасните приказки, които разказва, са извършили своята тъмна магия.

Както виждате, Мистър Би е амбициозен и ще използва всеки номер, който знае, за да изтръгне онова, което иска, от вас. Ще ви забавлява с истории за войната между небесата и ада, която бушува около нас през цялото време; ще ви заплашва с ужаси, които само виделите дълбините на отвъдното могат да познават. Дори ще ви подхвърли малко черен хумор, когато е в настроение.

Но какво наистина иска той? И какво е готов да направи, за да го постигне? Книгата има много отговори. Но за да ги откриете, трябва да я четете, а с всяка обърната страница Якобок се приближава още малко към вас. По-близо и още по-близо. Долавя вкуса на пръстите ви, които вмирисват страниците, където чака той.

Добре дошли в света на Мистър Би. За него е удоволствие да ви срещне. Наистина.”

Клайв Баркър

Не е кой знае какво, обаче когато си го прочетох от пощата, лекинко се притесних.

Categories: Magnificat, State of the Art | Leave a comment

*

По принцип гледам да избягвам евтиното патриотарство, но днес и аз празнувам. Лично за мен няма толкова голямо значение видът азбука, затова си го чествам като ден на писмеността изобщо, на умението и желанието да се изразяваш като грамотен човек и да се стремиш към това съзнателно.

Допреди малко ми се въртяха в главата мъдри мисли за писаното слово и неговата мощ, ама изхвърчаха бързо под напора на собствения си патос. Остана само този линк-илюстрация: Habeas Dorkus.

Честит празник!

Categories: Magnificat | Leave a comment

Create a free website or blog at WordPress.com.