Phase Space

*

Отлетя  март

като дрянов цвят.

Advertisements
Categories: Хайку? Майкууу!, Phase Space | Leave a comment

Пълнолуние

По пълнолуние –

носталгия по безкрая…

Искам да съм космонавт.

Categories: Phase Space | Leave a comment

Тетрагония

І Примирение и приемане

Отводняването на някакво пространство – да започнем с произволно взето – винаги протича по идентичен модел. Необходимо е да се установи крайното количество на течността и краен, но достатъчен брой инструменти, поставени в подходящи ръце, за да могат да бъдат използвани в пълния им капацитет. Задачата, която може би изглежда елементарна, тогава се превръща в посвещаване на детайла и перфектното осъществяване, а нейните изпълнители – в задруга от смълчани адепти.

Задачата по отводняването не би била възможна без наличието на определен наклон на пространството, подлежащо на отводняване, и на определен брой личности, ангажирани с мисията да довършат това, което може би някой преди тях е започнал, а може би името им не би се запомнило дори от приемниците на делото.

Разбира се условията за терена и прилежащите изпълнители никога не биха могли да бъдат създадени без подходящо и прецизно предварително планиране. Изграждането на място, подходящо за отводняване, е бавен, разсъдъчен и нелинеен процес и често се връща към началото, вместо да стигне до завършването си.

ІІ Раздразнителност и раздвоение

Отводняването започва с един сън.

ІV Безразличие и безутешност

Идва време, когато и мъдрецът ще намери яслата си празна.

Четвъртият етап на отводняването се дефинира от неволево събраните купчини изсъхнали лозови листа по краищата на външните граници на осъзнаването. Спонтанните повеи на вятъра повдигат тези купчини на неравни интервали и на седящия зад стъклото човек му изглежда сякаш навън има чуждоземна фигура, която танцува или се спуска към него през нездравата граница на прозрачността.

Тази фигура няма цел; не се опитва да комуникира с него; не се стреми да бъде забелязана, нито да постигне нещо с движенията си. Тя просто съществува заради случайността и небрежното безразличие на безличния творец на този свят и нищо не може да оправдае или осъди присъствието й отвъд възможността просто да бъде създадена и поддържана.

Categories: Phase Space | Leave a comment

*

Тревога – внезапното събуждане от следобедна дрямка в горещ летен ден, когато вятърът шумоли зад прозорците.

Categories: Phase Space | Leave a comment

Dates

Първата си работа в издателство започнах на 14 февруари 2000 г. – “Абагар”.

Втората – на Еньовден (2002) – в “ИнфоДАР”.

Третата – на Света Екатерина (24 ноември 2008) – в “Рийдърс Дайджест”.

Първата работа беше изпълнена с невероятна страст.

Във втората – всичко ставаше на магия.

За третата още предстои да видим. Очаквам предложения 😀 .

Categories: Falling Lists, Phase Space | 3 Comments

*

Сетих се за едно предархангелово пиене на топли сладки безкофеинови напитки в “Онда” срещу Руската църква с Катя и Мила. Било е някъде в началото на падението на тази верига.

Преди да си тръгнем написахме на картонените чашки (не без срам, но с много добро настроение) – “Няма нет и кенефът смърди”.

Categories: По действителен случай, Phase Space | 2 Comments

*

Егоист е човек, изпаднал в тотална невъзможност за емпатия. Чета разни неща тук и там и ми хрумват други разни неща, като това тази сутрин.

Мисля че познавам един-двама такива.

Categories: Phase Space | 5 Comments

Ваканционни прозрения

Най-важното нещо през лятото е да нямаш корем.

[Въпреки привидната си елементарност, един ден това ще прерастне в дълбокомислен и дори изпълнен с мъдрост постинг.]

Categories: From the Pickle, Phase Space | 4 Comments

*

Да чакаш 306 на спирката пред СУ е като да теглиш торент от чуждестранен тракер. Оставащите минути ту намаляват, ту се увеличават…

Categories: From the Pickle, Phase Space | Leave a comment

Blog at WordPress.com.