tai chi

*

Тренировката започна уж добре. Когато обаче нещо не ми се удава от началото или ми напомня за нещо, в което смятам, че не съм добра или по някаква причина недолюбвам, веднага развивам неприязън и към него. В зависимост от настроението може и да се опитам да го упражнявам, но понякога съм в толкова задръстено състояние на духа, че просто отказвам. Вдигам ръце – в случая отпускам, – седя и чакам да отмине. Сдухвам се разбира се, защото веднага започвам да се упреквам. В почивката видях, че имам пропуснато обаждане – още един повод за още един градус в настроението надолу. Съответно – още едно пропуснато упражнение. За сметка на унинието си физически се чувствах странно отпусната и релаксирана и втората част на тренировката протече много добре. Един от крайно неясните елементи в трета част ни беше обяснен в детайли и дори мисля, че го научих. Доста ентусиазирана се чувствам за формата със сабя, но още нямам сабя и не знам кога бих си купила.

След тренировките върнах обаждането и всъщност вечерта премина по изненадващо добър и напълно неочакван начин.

Advertisements
Categories: tai chi | Leave a comment

Create a free website or blog at WordPress.com.