Zen mind

Източните Родопи

са новата ми муза.

IMG_9737

 

метални кости се подават сред камънака.
тук от милиони години са скалата
и вятърът, и дъждът…
път край гъбите и гъби край пътя
растат.
бодлива тел лениво си показва зъбите.
седим, загърбили пътя и чакаме слънцето
да се спусне ниско –
и ние гъби
сред гъбите.

 

IMG_9934

 

стъпалата водят към дръвчета,
извършващи астрономически наблюдения.
птиците почитат скалите,
хълмовете пазят тишина.
по склоновете живите говорят с животни
и пеят живота си сред природата:
майка му да еба.
свирукат след добитъка. всички чакат
своя час.
всички знаят, че старото светилище
не е изоставено:
че обитателите му също чакат.

 

IMG_0019        IMG_0051

 

ако повече се заседиш, ще видиш –
вдълбаният в светилището скелет на гигант.
пътеката през сипея за простолюдието
и за жреците каменните стъпала.
лицето на отчаяния бог,
призван да отговаря в извора.
голямата червена мравка,
мъкнеща товара си голям…
ако останеш повече, ако се заседиш,
ако останеш

Advertisements
Categories: State of the Art, Zen mind | Leave a comment

Чрез отегчение към просветление.

Categories: Zen mind | Leave a comment

David Foster Wallace

Крадено от “Литературен вестник”, който след дълго отсъствие започнаха отново да ни носят, в чест на Катето.

Брой № ? от 24-30.09.2008, превод Бойко Пенчев.

Из Лекция за откриването на учебната година в колежа Кениън, Охайо, 21 май 2005 г.

“Плували си две млади риби и срещат една по-стара риба, която плува насреща им. Тя им кимва и казва: “Добро утре, момчета. Как е водата?”. Двете млади риби продължават да плуват и по някое време едната се обръща към другата и казва: “Какво, по дяволите, е вода?”.”

“Двадесет години след като се дипломирах, аз постепенно започнах да разбирам, че клишето за liberal arts, които те учели как да мислиш, всъщност крие една далеч по-дълбока и по-сериозна идея: да се учиш как да мислиш всъщност означава да се учиш как да упражняваш някакъв контрвол върху това как и за какво мислиш. Означава да съзнаваш и усещаш достатъчно, за да избираш на какво да обръщаш внимание, както и да избираш начина, по който извличаш смисъл от преживяванията си. Защото ако не можеш да контролираш този вид избор в зрелия си живот, ти си тотално изгубен. Помислете си за старото клише, че умът е прекрасен прислужник, но ужасен господар.

Това клише, тромаво и непривлекателно като всички подобни, всъщност изразява една голяма и страшна истина. Въобще не е случайно, че хората, които се самоубиват с огнестрелно оръжие, почти винаги се застрелват в главата. Те застрелват ужасния господар. А истината е, че повечето от тези самоубийци са били мъртви, далеч преди да натиснат спусъка.

И аз заявявам, че именно това би трябвало да е истинската стойност на вашето образование в liberal arts: да ви научи как да не преминете през вашия уреден, успешен, уважаван живот на зрели хора мъртви, несъзнаващи, роби на собствените си глави и на естествената стандартна настройка, караща ни да се изживяваме като уникално, напълно, съвършено самотни във всеки ден.”

“Ето ви нещо, което звучи странно, но е вярно: в окопите на ежедневието, където протича съществуването на зрелите хора, няма такова нещо като атеизъм. Няма такова нещо като небоготворене. Всички боготворим. Единственият избор е какво да боготворим. А убедителната причина да избираме да боготворим често пъти някакъв бог или нещо духовно (…) е, че общо взето всичко друго, което избереш да боготвориш, постепенно те изяжда жив. Ако боготвориш парите и вещите, ако в тях намирате истинския смисъл на живота, никога няма да имате достатъчно, никога няма да почувствате, че имате достатъчно. Това е истината. Боготворете тялото, красотата, сексуалното си излъчване и винаги ще се чувствате грозни. А когато времето и възрастта започнат да се проявяват, ще преживеете милион малки смърти, преди наистина да ви погребат. (…) Целият трик е в това да държим тази ситина във всекидневното си съзнание. Боготворете интелекта, ласкайте се колко сте умни и накрая ще се чувствате глупави, като мошеници, които се страхуват, че всеки миг могат да бъдат разкрити.  Най-коварното нещо при тези форми на боготворене обаче не е това, че те са лоши или греховни, а че са несъзнателни. Това са стандартните ни настройки.”

“Истински важната свобода включва внимателност, съзнание и дисциплина, както и способността наистина да ни е грижа за другите хора и да жертваме по нещо за тях отново и отново по милиони незабележими, неатрактивни начини ден след ден. Това е истинската свобода. Това означава да бъдеш образован и да разбираш как да мислиш. Алтернативата е несъзнаващото съществуване, стандартната настройка, вълчата битка, постоянното гнетящо чувство, че си притежавал нещо безкрайно, но си го изгубил.”

“Истината с голямо И е за живота преди смъртта.

Тя е за това да изкараш до 30 или може би до 50, без да поискаш да се простреляш в главата. Тя е зи истинската стойност на истинското образование, което няма почти нищо общо с познанието и се отнася единствено до простото осъзнаване; осъзнаването на онова, което е истинско и важно, но е скрито, макар да е било пред очите ни през цялото врме и затова непрекъснато трябва да си напомняме:

“Това е вода.”

“Това е вода.”

———————

Дейвид Фостър Уолъс се самоуби на 12 септември тази година.

Categories: Zen mind | 1 Comment

*

Спомени – облаци в локва вода.

Categories: Хайку? Майкууу!, From the Pickle, Zen mind | 1 Comment

News

Вече официално на електронния пазар – “Странната хладина”. 🙂

И

Колин Барбър е роден на 13 ноември 1974 г. Мемфис, Тенеси, където е прекарал по-голямата част от живота си и където работи като технолог по ядрен магнитен резонанс в една болница. Отскоро живее в Мериън, Арканзас, с жена си и двамата си малки сина и всеки ден пресича река Мисисипи, за да отиде до работното си място. Колин пише поезия от детството си, но открива хайку, когато е вече почти тридесетгодишен, благодарение на произведенията на Джак Керуак и Ричард Райт. Както сам скромно казва за себе си, имал е късметът да види творбите си в няколко списания и още по-големия късмет покрай хайку да намери няколко нови приятели. Въщност Колин е публикувал в най-известните англоезични издания за хайку и свързаните с него форми: Acorn, bottle rockets, Chrysanthemum, Clouds Peak, Frogpond, The Heron’s Nest, Modern Haiku, Roadrunner, Simply Haiku, Vancouver Cherry Blossom Festival, Eucalypt, moonset, Ribbons, Tanka Splendor Awards, Haigaonline, Contemporary Haibun, Contemporary Haibun Online, big sky: The Red Moon Anthology 2006. Той също е и един от поетите, включени в излезлия току-що представителен сборник A New Resonance 5: Emerging Voices in English Language Haiku. Ироничен и самоироничен, Колин Барбър обича да изследва пластовете на ежедневието. Осветявайки миговете със сетивата си на поет, в замяна той получава техните истории.

* * *
в саксията
угарка от цигара –
край на зимата
* * *
пролетна луна –
последно питие
и още едно
* * *
ленив следобед
смачканата муха
помръдва с краче
* * *
есенно утро
все още имам зъба
паднал насън
* * *
пак първа среща…
отново пропускам
да бъда себе си
* * *
летни облаци
тя говори за смърт
хипотетично
* * *
пролетен вятър
настигам
шапката си

* * *
дълъг път
в колата натъпкана
с куфари
все пак има място
за две – три кавги
* * *
след скандала
отново заедно
под пълната луна
търсим в тревата
брачната є халка

Лявата ръка
Беше само на 22, но за всички, които го познаваха, ранната му смърт не бе изненада. Дни преди да умре двамата седяхме под небе, толкова тъмно, колкото рядко съм виждал. Нямаше луна, нито звезди. Тогава той написа първото
си и последно стихотворение. На светло се видя, че написаното е почти нечетливо, но беше пределно ясно, че той мисли за себе си като за лявата ръка на Дявола. Когато разбрах, че ни е напуснал, не бях изненадан. В крайна сметка,
изправен пред сложността на живота, просто си беше отишъл.
утринно слънце –
недовършена партия шах
стои на дъската

Превод от английски и бележка ПЕТЪР ЧУХОВ, публикувано в “Литературен вестник”, бр. 36, 15.11.2007

Categories: From the Pickle, State of the Art, Zen mind | Leave a comment

Blog at WordPress.com.