На връщане от пикника в Железница, по тъмно

Хижата свети на далечния връх. Здрач.
В селото – дим, сено, тор, мрак и влага
ни викат. Кон
проблясва край реката.
Стълбата, опряна на задния прозорец се промъква.
Мисля за лисици, за любов и есен.

Advertisements
Categories: По действителен случай, State of the Art | Leave a comment

Инструменти

2014-04-30 09.20.09

 

Успоредно с упражненията, чета за “живота и делото” на известни  стари майстори-изпълнители на мбира. Повечето нямат особено образование; направи ми впечатление един, който ходел на училище с голяма мъка, защото по цял ден си мислел за мбирата, останала у дома… След около 1 месец упражнения вече го разбирам много добре.

А след като ми подариха и акордеон, вече разбирам много добре и хората, които учат различни и екзотични езици през глава.

Categories: По действителен случай | 2 Comments

Мишкомитет

Затваряйте прозорците, вратите залостете!

Пролуките навсякъде прилежно уплътнете!

Хладилника, долапите заключвайте наред –

задава се страшен мишкомитет.

 

От всички природни беди най-голям,

щом видиш – килерът опразнил се сам

и бутът хамон на гурмана отнет,

разбираш – дошъл е мишкомитет.

 

Невидимитe лапи, чевръстите мустаци

откриват безпогрешно от храната знаци.

Ще зърнеш следа, ако имаш късмет,

от експедитивния мишкомитет.

 

Когато няма повече какво да се изхрупа,

излиза архибухалът от своята хралупа.

Събратята си сбира от цялата гора

и мишкомитета изнася от града.

 

31.03.2014

Categories: ДеЦки | Leave a comment

“Gravity”/spoilers

Как бих написала “Гравитация” аз.

Да започнем с откраднотото – ще ползвам идеята на анимационния филм “Планетите” (за който научих покрай “Гравитация”) и ще пусна главните герои в околоземното пространство в ролята им на чистачи на космически боклук. Докато прибират непотребните останки, нашите хора ще попаднат на следите от случилата се преди един век драма с взривени сателити, разрушени станции и умрели други хора. С флашбеци ще ни разкажат историята на загиналите и борбата им за оцеляване (очевидно неуспешна), която нашите ще разберат чрез внимателно, почти детективско изследване на останките, положението на телата и прочие следи, които ще разчетат със супернапредналата си технология (за радост на техноманЯците).

Всичко завършва с рутинното разпределяне на боклука и насочването му по съответния ред и прибирането на нашите хора (които са доста обръгнали от работата си и безразличието им може да представляват добър контраст с драматичното умиране на предците им) към дома.

[За любителите на евтината драма може да направим бонус финал:  някой от умрелите да се окаже бабата на някой от чистачите.]

 

Ще запазя:

историята с взривения сателит, който на свой ред потрошава сума ти станции и изтрепва маса народ;

борбата за оцеляване на част от екипите; ръчкането насам-натам в тесни скафандри, реактивните раници, въжетата и т.н., въртенето на планетата, тежкото дишане.

Ще изхвърля:

спасените китайци и руснаци с модулите им; в моята версия никой няма да преживее този инцидент;

епифаниите на героични мъртъвци;

целия захаросан символизъм на полуголи космонавтки в зародишни пози, изпълзяване из езера, врещящи бебета по радиото, умрели деца и пр.;

от горното следва отпадането на приземяването, ровенето по наръчници, гасенето на измислени пожари и фърчащите горелки.

Ще добавя:

историите на всички умрели;

смъртта им;

състоянието на космическите полети след сто години – пълна скръб, на етап обиране на боклуците сме, щото нищо не може да излети, на земята нещата съвсем са се насрали.

 

За протокола: така получената депресия и аз няма да я гледам.

Categories: Exerisices | 4 Comments

*

зимата е звезда.
в студеното тъмно небе
се премества на равни отскоци
по огрения от балконите небосвод.
часът й изгрява нощем,
в събота.
ако може да погледне надолу,
ще види еднакви кутии за обувки,
натъпкани с дантели.
любителка на оскъдните дрехи, звездата
изгрява, още преди да си почнал да мислиш за есента.

 

*

В метрото
срещнах жена,
която имаше
ръцете на баба ми
и лицето на Том Уейтс. Станах
и за момент
отраженията ни в прозореца
се сляха.

Categories: State of the Art | Leave a comment

*

редки звуци пронизват тишината.
минава товарен влак и замирисва на дим.
човек пресича линията –
да чакаш близък, дошъл по-рано,
в компанията на врабче, охотно

Categories: State of the Art | 1 Comment

Източните Родопи

са новата ми муза.

IMG_9737

 

метални кости се подават сред камънака.
тук от милиони години са скалата
и вятърът, и дъждът…
път край гъбите и гъби край пътя
растат.
бодлива тел лениво си показва зъбите.
седим, загърбили пътя и чакаме слънцето
да се спусне ниско –
и ние гъби
сред гъбите.

 

IMG_9934

 

стъпалата водят към дръвчета,
извършващи астрономически наблюдения.
птиците почитат скалите,
хълмовете пазят тишина.
по склоновете живите говорят с животни
и пеят живота си сред природата:
майка му да еба.
свирукат след добитъка. всички чакат
своя час.
всички знаят, че старото светилище
не е изоставено:
че обитателите му също чакат.

 

IMG_0019        IMG_0051

 

ако повече се заседиш, ще видиш –
вдълбаният в светилището скелет на гигант.
пътеката през сипея за простолюдието
и за жреците каменните стъпала.
лицето на отчаяния бог,
призван да отговаря в извора.
голямата червена мравка,
мъкнеща товара си голям…
ако останеш повече, ако се заседиш,
ако останеш

Categories: State of the Art, Zen mind | Leave a comment

Повик

кръг
черно-бял –
червен
просветва клюнът
на кръжащия щърк

Categories: Хайку? Майкууу! | Leave a comment

Защо си глупав, болен и беден… и как да станеш умен, здрав и богат

Едно от възможните обяснения е “защото си купил тази книга”, но то няма да обясни защо си болен… Освен ако не си изразходвал времето и парите си за спорт в полза на доста съмнителните размисли на Ранди Гейдж.

Моето оправдание е, че я получих като подарък. Моето обяснение на заглавието е: защото рандигейджовците разчитат на теб, за да станат богати, макар и не задължително умни и здрави. (Всъщност явно са достатъчно умни поне за да печелят добре.) Сега, след като знаете това, можете да се сърдите единствено на себе си, че не сте взели мерки да предотвратите или спрете оглупяването, боледуването и обедняването си.

А ако ви се струва, че горното умозаключение не се базира на факти или логика, вече имате достатъчно добра представа за книгата и не е нужно да си губите времето да я четете.

Categories: Последно четено | Leave a comment

Клюки за интелигентни

Книгата определено не е  за всеки, независимо дали е почитател на Борхес, незапознат или безразличен към творчеството му. Аржентинската литература, времето на твореца, многобройните му познанства с редица исторически фигури, сложните им взаимодействия и мнението му – подробно и умело аргументирано – изтъкават ярка и пълнокръвна картина на един непознат, непостижим свят, особено за онези (като мен ), които не знаят почти нищо за Аржентина, за политическата й история и за литературата й. Въпреки това, ако човек не настоява да поставя в познат контекст репликите, да ги обвързва с известна му информация и да подрежда думите в строен и последователен ред, разговорите с Борхес могат да доставят неподправеното и донякъде екзотично удоволствие от подслушването на двама непознати, изключително начетени, зрели, живи души, които общуват отвъд преходността, в контекста на обстоятелствата.

Какво не разбрах: защо доц. д-р Милена Цветкова, която иначе се занимава главно с медиялогия, е научен сътрудник на точно тази книга.

Какво ме разсмя: въвеждането в две бележки на някой си Джорджи, в който след известно проучване и недоумение разпознах Х. Л. Б.

“Седем разговора с Хорхе Луис Борхес”, Ентусиаст, С., 2011

 

Categories: Последно четено | Leave a comment

Blog at WordPress.com.